споразумява

Речник на българския език

1. споразумява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

споразумява е производна форма на споразумявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. споразумява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

споразумява е производна форма на споразумявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. споразумява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

споразумява е производна форма на споразумявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).