сполучил е

Речник на българския език

1. сполучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сполучил е е производна форма на сполуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сполучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сполучил е е производна форма на сполуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).