сполучило е

Речник на българския език

1. сполучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сполучило е е производна форма на сполуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сполучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сполучило е е производна форма на сполуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).