сполучило
1.
сполучило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
сполучило
е производна форма
на сполуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
сполучило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
сполучило
е производна форма
на сполуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).