сполучила съм

Речник на българския език

1. сполучила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

сполучила съм е производна форма на сполуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. сполучила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

сполучила съм е производна форма на сполуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).