сполучил
1.
сполучил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
сполучил
е производна форма
на сполуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
сполучил —
мин. деят. св. прич. м. р.
сполучил
е производна форма
на сполуча (мин. деят. св. прич. м. р.).