сполучил

Речник на българския език

1. сполучил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сполучил е производна форма на сполуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сполучил — мин. деят. св. прич. м. р.

сполучил е производна форма на сполуча (мин. деят. св. прич. м. р.).