сполучи

Речник на българския език

1. сполучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сполучи е производна форма на сполуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. сполучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сполучи е производна форма на сполуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. сполучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сполучи е производна форма на сполуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. сполучи — повелително наклонение, ед. ч.

сполучи е производна форма на сполуча (повелително наклонение, ед. ч.).