сполучели

Речник на българския език

1. сполучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сполучели е производна форма на сполуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сполучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сполучели е производна форма на сполуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).