сполучела

Речник на българския език

1. сполучела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сполучела е производна форма на сполуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сполучела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сполучела е производна форма на сполуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).