сполетявал си

Речник на българския език

1. сполетявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сполетявал си е производна форма на сполетявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сполетявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сполетявал си е производна форма на сполетявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. сполетявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сполетявал си е производна форма на сполетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).