сполетявал

Речник на българския език

1. сполетявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сполетявал е производна форма на сполетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сполетявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сполетявал е производна форма на сполетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сполетявал — мин. деят. св. прич. м. р.

сполетявал е производна форма на сполетявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сполетявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сполетявал е производна форма на сполетявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).