споил съм

Речник на българския език

1. споил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

споил съм е производна форма на споя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. споил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

споил съм е производна форма на споя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).