споил си

Речник на българския език

1. споил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

споил си е производна форма на споя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. споил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

споил си е производна форма на споя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).