споил е

Речник на българския език

1. споил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

споил е е производна форма на споя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. споил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

споил е е производна форма на споя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).