споило е

Речник на българския език

1. споило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

споило е е производна форма на споя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. споило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

споило е е производна форма на споя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).