споило

Речник на българския език

1. споило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

споило е производна форма на споя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. споило — мин. деят. св. прич. ср. р.

споило е производна форма на споя (мин. деят. св. прич. ср. р.).