споила съм

Речник на българския език

1. споила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

споила съм е производна форма на споя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. споила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

споила съм е производна форма на споя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).