споила си

Речник на българския език

1. споила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

споила си е производна форма на споя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. споила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

споила си е производна форма на споя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).