споила е

Речник на българския език

1. споила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

споила е е производна форма на споя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. споила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

споила е е производна форма на споя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).