споила

Речник на българския език

1. споила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

споила е производна форма на споя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. споила — мин. деят. св. прич. ж. р.

споила е производна форма на споя (мин. деят. св. прич. ж. р.).