споил

Речник на българския език

1. споил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

споил е производна форма на споя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. споил — мин. деят. св. прич. м. р.

споил е производна форма на споя (мин. деят. св. прич. м. р.).