спои

Речник на българския език

1. спои — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спои е производна форма на споя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. спои — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спои е производна форма на споя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. спои — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спои е производна форма на споя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).