сподиряха

Речник на българския език

1. сподиряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сподиряха е производна форма на сподирям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сподиряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сподиряха е производна форма на сподирям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).