сподиряло

Речник на българския език

1. сподиряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сподиряло е производна форма на сподирям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сподиряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сподиряло е производна форма на сподирям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сподиряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

сподиряло е производна форма на сподирям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сподиряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сподиряло е производна форма на сподирям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).