сподирило е

Речник на българския език

1. сподирило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сподирило е е производна форма на сподиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сподирило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сподирило е е производна форма на сподиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).