сподирило

Речник на българския език

1. сподирило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сподирило е производна форма на сподиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сподирило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сподирило е производна форма на сподиря (мин. деят. св. прич. ср. р.).