сподирили

Речник на българския език

1. сподирили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сподирили е производна форма на сподиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сподирили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сподирили е производна форма на сподиря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).