сподирил

Речник на българския език

1. сподирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сподирил е производна форма на сподиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сподирил — мин. деят. св. прич. м. р.

сподирил е производна форма на сподиря (мин. деят. св. прич. м. р.).