сподавяло

Речник на българския език

1. сподавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сподавяло е производна форма на сподавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сподавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сподавяло е производна форма на сподавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сподавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

сподавяло е производна форма на сподавям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сподавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сподавяло е производна форма на сподавям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).