сплъстявал си

Речник на българския език

1. сплъстявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сплъстявал си е производна форма на сплъстявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сплъстявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сплъстявал си е производна форма на сплъстявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. сплъстявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сплъстявал си е производна форма на сплъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).