сплъстявало

Речник на българския език

1. сплъстявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сплъстявало е производна форма на сплъстявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сплъстявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сплъстявало е производна форма на сплъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сплъстявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сплъстявало е производна форма на сплъстявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сплъстявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сплъстявало е производна форма на сплъстявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).