сплъстявал

Речник на българския език

1. сплъстявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сплъстявал е производна форма на сплъстявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сплъстявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сплъстявал е производна форма на сплъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сплъстявал — мин. деят. св. прич. м. р.

сплъстявал е производна форма на сплъстявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сплъстявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сплъстявал е производна форма на сплъстявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).