сплотявал съм

Речник на българския език

1. сплотявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сплотявал съм е производна форма на сплотявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сплотявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сплотявал съм е производна форма на сплотявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. сплотявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сплотявал съм е производна форма на сплотявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).