сплотявал

Речник на българския език

1. сплотявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сплотявал е производна форма на сплотявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сплотявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сплотявал е производна форма на сплотявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сплотявал — мин. деят. св. прич. м. р.

сплотявал е производна форма на сплотявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сплотявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сплотявал е производна форма на сплотявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).