сплотил е

Речник на българския език

1. сплотил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сплотил е е производна форма на сплотя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сплотил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сплотил е е производна форма на сплотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).