сплотили

Речник на българския език

1. сплотили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сплотили е производна форма на сплотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сплотили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сплотили е производна форма на сплотя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).