сплотил
1.
сплотил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
сплотил
е производна форма
на сплотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
сплотил —
мин. деят. св. прич. м. р.
сплотил
е производна форма
на сплотя (мин. деят. св. прич. м. р.).