сплоти

Речник на българския език

1. сплоти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сплоти е производна форма на сплотя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. сплоти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сплоти е производна форма на сплотя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. сплоти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сплоти е производна форма на сплотя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. сплоти — повелително наклонение, ед. ч.

сплоти е производна форма на сплотя (повелително наклонение, ед. ч.).