сплитал

Речник на българския език

1. сплитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сплитал е производна форма на сплитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сплитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сплитал е производна форма на сплитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сплитал — мин. деят. св. прич. м. р.

сплитал е производна форма на сплитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сплитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сплитал е производна форма на сплитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).