сплита

Речник на българския език

1. сплита — ед. ч. непълен член

сплита е производна форма на сплит (ед. ч. непълен член).

2. сплита — бройна форма

сплита е производна форма на сплит (бройна форма).

3. сплита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сплита е производна форма на сплитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. сплита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сплита е производна форма на сплитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. сплита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сплита е производна форма на сплитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).