сплетяло

Речник на българския език

1. сплетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сплетяло е производна форма на сплета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сплетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сплетяло е производна форма на сплета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).