сплетничело

Речник на българския език

1. сплетничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сплетничело е производна форма на сплетнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сплетничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сплетничело е производна форма на сплетнича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).