спластил

Речник на българския език

1. спластил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спластил е производна форма на спластя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спластил — мин. деят. св. прич. м. р.

спластил е производна форма на спластя (мин. деят. св. прич. м. р.).