спирахте

Речник на българския език

1. спирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

спирахте е производна форма на спирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. спирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

спирахте е производна форма на спирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).