спираха

Речник на българския език

1. спираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спираха е производна форма на спирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

спираха е производна форма на спирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).