спипвахте

Речник на българския език

1. спипвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

спипвахте е производна форма на спипвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. спипвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

спипвахте е производна форма на спипвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).