спипахте

Речник на българския език

1. спипахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

спипахте е производна форма на спипам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. спипахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

спипахте е производна форма на спипам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).