спипаха

Речник на българския език

1. спипаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спипаха е производна форма на спипам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спипаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

спипаха е производна форма на спипам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).