спипало

Речник на българския език

1. спипало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спипало е производна форма на спипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спипало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спипало е производна форма на спипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спипало — мин. деят. св. прич. ср. р.

спипало е производна форма на спипам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. спипало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спипало е производна форма на спипам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).