спипа

Речник на българския език

1. спипа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спипа е производна форма на спипам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. спипа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спипа е производна форма на спипам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. спипа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спипа е производна форма на спипам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).